Данъци върху криптовалутите – какво трябва да знаем

Криптовалутите отдавна не са територия само за технологични ентусиасти. Все повече хора купуват, продават, търгуват или просто държат дигитални активи с идеята, че един ден ще им донесат печалба. И точно тук идва въпросът, който мнозина отлагат: какво става с данъците? Макар криптото да изглежда „невидимо“ и децентрализирано, данъчните задължения са съвсем реални и е добре да ги разберем преди да ни изненадат неприятно. Повечето държави, включително България, разглеждат криптовалутата като вид финансов актив. Това означава, че печалбата от продажба подлежи на облагане. Много начинаещи инвеститори остават с грешното впечатление, че ако „не теглиш пари“, значи не дължиш данък. Всъщност данък се начислява в момента на реализиране на печалбата – с други думи, когато продадеш или размениш криптовалута срещу левове, евро или друга криптовалута. В очите на закона и размяната между различни токени е сделка, която може да генерира облагаем доход. Най-разпространената ситуация е покупка и последваща продажба на по-висока цена. В този случай данъкът се изчислява върху реализираната печалба – разликата между цената на придобиване и цената на продажба. Добрата новина е, че при физически лица ставката в България е относително ниска – 10%. По-важната част е да можем да докажем каква е била цената на придобиване. Затова е препоръчително да пазим историята на транзакциите си от борси като Binance, Coinbase, Kraken или други, защото без документиране изчислението става почти невъзможно. Много хора се объркват и при търговията от типа „крипто към крипто“. Да кажем, че обменяш Етериум за Solana. Макар да не са участвали фиатни пари, законът приема това като продажба на първия актив и покупка на втория. Ако стойността на Ethereum при обмена е по-висока от цената, на която си го купил, се счита, че имаш реализирана печалба и тя подлежи на данък. Това често изненадва инвеститорите, защото мислят, че данък се дължи само при теглене към банка. Всъщност данъчното задължение не зависи от банков превод, а от момента, в който се реализира доход. Друг важен момент са NFT-тата. Те не се третират различно от другите крипто активи. Ако си купил NFT и го продадеш по-скъпо, пак имаш печалба. Ако го продадеш по-евтино – реализираш загуба, която може да се приспадне от друга печалба в рамките на същата година. Макар да няма специален закон за NFT, те попадат под общия режим за данъци върху доходите от продажба на финансови активи. Стейкингът и добивът (mining) са отделна тема. Доходите от стейкинг най-често се разглеждат като вид възнаграждение, подобно на лихва. Те също подлежат на облагане, защото представляват доход от източник, различен от трудови правоотношения. Същото важи и за награди от DeFi протоколи. Обикновено се облагат в годината на получаване, като данъчната основа е пазарната им стойност в момента на придобиване. При майнинга доходът по правило се облага като стопанска дейност, особено ако дейността е регулярна и с очаквана печалба. Това означава по-сложен режим и често налага регистрация като ЕТ или фирма, но това зависи от конкретния случай. Важно е и къде държиш криптовалутите си. България не облага самото държане на крипто – данък се дължи само при реализиране на печалба. Но ако използваш чуждестранни борси, някои държави могат да изискват отчетност за активи в международни платформи. В България такова задължение няма, но е добре човек да е информиран за международните правила, особено ако пътува, пребивава в други страни или има двойно данъчно облагане. В края на годината всеки инвеститор попълва годишна данъчна декларация. Печалбите и загубите от криптовалути се вписват в приложение 5. Добра практика е да се води собствен дневник с транзакциите – дата, стойност на придобиване, стойност на продажба, такси. Борсите дават отчет, но понякога е непълен или трудно разбираем. А при активна търговия с десетки сделки е лесно човек да се обърка. Автоматични инструменти за отчитане като Koinly или CoinTracker са полезни, но крайната отговорност пред НАП остава твоя. Мнозина се притесняват, че декларирането ще доведе до проблеми. Истината е, че НАП от години има достъп до информация от европейски и международни институции относно банкови преводи и финансови транзакции. Борси като Coinbase вече са известни с това, че предоставят данни на регулаторите в различни държави. Ето защо укриването на доходи от крипто е рисковано и няма реална полза. Много по-лесно, безопасно и законно е човек да си плати данъците и да продължи спокойно да инвестира. Криптовалутите създават усещане за свобода, но тази свобода върви ръка за ръка с добрата данъчна хигиена. Ако планираш дългосрочно участие на пазара, най-добрата стратегия е да си подготвен, да пазиш документи и да разбираш как работи законът. Не е нужно да си счетоводител – достатъчно е да имаш базова представа и при нужда да се консултираш със специалист. Така ще избегнеш неприятности и ще можеш да се фокусираш върху най-важното: да направиш умни ходове в един от най-динамичните пазари на света.

криптовалути

0